- Здрасти. И ти обичаш да се катериш по камъните. Аз много обичам. Обаче, не знаех, че тук има такива хубави. Имам и лепкави обувки, лесно се ходи по камъните. Харесва ми тук, а на теб?

Каза всичко на един дъх и огромните му черни очи очакваха отговор. Седна до мен.

- Много обичам да се катеря по камъни. И лепкави обувки, като твоите имам. Не ги взех. Не знаех, че тук има камъни за катерене. Искаш ли да седнеш на джапанката ми? Камъните са груби, ще те заболи.

- Не, добре съм. Понякога е полезно да посетиш на груб камък. А вода обичаш ли? Аз не мога да плувам. Виж, тук водата е блестяща! Не е дълбоко, щото мен ме е страх от дълбокото.

Вени изстреля новите разсъждения и скокна надолу.

- Отиди ей там, на камъните във водата, ще те снимам. - Казвам, докато го щракам, снимка след снимка.

- А пък аз днес имам рожден ден. Ставам на 10.

Извика от водата, гмурна се смело, както прави всяко дете, което не може да плува и и ... Read more »

Краят на сезона е. Въпреки това, все още има много хора в хотела. Днес е топло и мрачно. В ресторанта е тихо по време на закуска. Въздухът е свеж и наситено морски. Дишаш море! Голям кеф! На съседната маса седна религиозното семейство, което снощи се опитваше да обясни причините за житейските несгоди и начините за решаването им чрез фанатична вяра в Бога на момчето от рецепцията. С тях беше и синът им. За първи път ги видях заедно. Майката и бащата свиха ръце в юмрук, допряха го до челата си, затвориха очи и се потопиха в безмълвната си молитва. Наблюдавах момчето. То е на възраст 15-16 годишен. Прелива от енергия и живот. В тихия момент на молитвата, лицето му, тялото му бяха спокойни. Уважителното изчакване се нарушаваше само от двата пръста на дясната ръка, с които поглаждаше вилицата и издаваха неописуем момчешки глад.

30 секунди - молитва, смирение, право на избор, признание.

На лицата им е изписано спокойствие, благост и удоволствието, че са заедно. Усмихват ... Read more »

Висок детски глас стресна тишината в ресторанта на хотела. Всички обърнахме глави в посока на поздрава, където гласчето изстрелваше думи като стар картечар.

- Добро утро на всички! Аз съм Боби и ще ставам водолаз, вече имам очила и шнорхел и ще се гмуркам. Обаче първо ще закусвам. - Боби се огледа, пое дълбоко въздух и каза още по-рязко. - Избирам онази маса, щото тя е за водолазите. - още по високо повтаря - КАЗАХ, ДОБРО УТРО!

- Добро утро! - Всички ние, послушни и стъписани отговоряме в хор. Ресторантът се събуди.След закуска, Боби ме вижда във фоайето и хуква срещу мен. Ураган от въпроси и обяснения ме връхлита, а сериозно детско лице очаква от мен отговори.

- Аз сега ще ходя там, на брега и не обичам пясък, обичам вода, а за водата имам страхотни, специални очила. И шнорхел имам. Знаеш ли какво прави шнорхела? Дишам под водата с него. Сега малко съм зает, трябва да отида да се преоблека. Да си взема и пояса. На 4 съм и се казвам Боби.

Отгова ... Read more »