Краят на сезона е. Въпреки това, все още има много хора в хотела. Днес е топло и мрачно. В ресторанта е тихо по време на закуска. Въздухът е свеж и наситено морски. Дишаш море! Голям кеф! На съседната маса седна религиозното семейство, което снощи се опитваше да обясни причините за житейските несгоди и начините за решаването им чрез фанатична вяра в Бога на момчето от рецепцията. С тях беше и синът им. За първи път ги видях заедно. Майката и бащата свиха ръце в юмрук, допряха го до челата си, затвориха очи и се потопиха в безмълвната си молитва. Наблюдавах момчето. То е на възраст 15-16 годишен. Прелива от енергия и живот. В тихия момент на молитвата, лицето му, тялото му бяха спокойни. Уважителното изчакване се нарушаваше само от двата пръста на дясната ръка, с които поглаждаше вилицата и издаваха неописуем момчешки глад.

30 секунди - молитва, смирение, право на избор, признание.

На лицата им е изписано спокойствие, благост и удоволствието, че са заедно. Усмихват се, очите им са чисти. Всеки със себе си и заедно обичащи се.

Закуската е вкусна, а денят обеща разнообразие.

На рецепцията ме чакаше послание.