Децата обичат без съмнение. Прегръщат се без предупреждение. Смеят се без да се замислят.
„Агресия – това е отчаянието на едно дете, което търси признание и любов“ – д-р Гизела Еберлайн /книга – "Страхове при здрави деца"/
Агресивното дете, както всяко друго има нужда от ласка и подкрепа от възрастен, защото агресията му е отражение на вътрешен дискомфорт и неумение да реагира адекватно на събитията в живота му. Това дете живее с усещането за отхвърляне, чувства се ненужно. Стремежът му е да стане любим и необходим. Чрез агресивното поведение детето търси начин да привлече вниманието на възрастните и връстниците си. За съжаление, начините му нямат добър резултат, а детето не знае как да ги подобри.
Ние често употребяваме изразът „Няма да правиш така!“ - но има просто упражнение. Представете си частицата „не“ – как изглежда, буквите и детето, което стои пред вас и не може да чете, не знае буквите. То мисли с образи. Затова, когато кажем „слон“, то си представя слон. Когато кажем „не прави“, то пропуска частицата „не“ и чува всичко останало. Не викай – то вика. Не тичай – то тича. Как да постъпим при такава ситуация? Вместо „не бива“ казваме „може“ и обясняваме на детето как да постъпи в дадената ситуация. Например- ако детето тича през улицата, вместо да крещите „не тичай“, кажете – Можеш да преминаваш само с мама или татко. Детето ще запомни формулировката и така ще постъпва.
Но, ако все пак то не реагира? - Вместо да говорим с детето в заповедна форма – тихо!, стани!, спри! Говори по-тихо, моля! – детето с право ще откаже да ги изпълни. Когато говорим с детето за някаква конфликтна, рискова ситуация, най-добрата форма е инструкцията „по стълбите ходим спокойно“. Нужно е да избягваме твърда форма на общуване, която нарушава личностните граници. Ако повтаряме заплашително „ще паднеш по стълбите“ – детето ще го фиксира и непременно ще падне. Важно е да поддържате морално своето дете, да го подкрепите да отстоява интересите си и да му обясните, как може да постигне нещо по конструктивен начин.
|