Механизмът на детската психика е едновременно  съвършена и уязвима. Как работи - децата разделят света на лошо и добро. Доброто  обичат и ценят, а лошото – не.

Децата обобщават. Изводите, които правят децата за всеки частен случай, неизбежно се валидизира за всичко останало. Така мозъкът им се справя с големия обем от информация. 

Децата трябва да грешат – грешките помагат за формирането на здрава представа за себе си и своите възможности, а в последствие и за личната отговорност и свобода. 

Когато родителите осъждат грешките и контролират действията на детето, а същевременно го хвалят за старанието, то приема на подсъзнателно ниво – за да ме обичат трябва да бъда перфектен, идеален. 

Най-важното е, детето да разбере, че го обичате независимо от резултатите му. Това не означава, че винаги ще бъдете на едно мнение с него, а детето не е задължено да ви доставя удоволствие с постиженията си. Родителската любов не е награда и за нея не е необходимо да бъде перфектно.

„Детето е мое продължение“ – не! Детето е отделен човек. Времето ни е различно. Решенията, които са били ефективни за нас в миналото, в настоящия момент не са ефективни  за него.

Едно е сигурно – родителите проектират своя детски опит върху отношенията им с детето. Чрез този механизъм родителите се защитават от усещането си за несъвършеност. 

 „Детето няма да се развива само – трябва да бъде контролирано и регулирано.“  - Грешка! Развитието е естествен процес и стремеж на всеки човек. Задачата на родителя е да създаде безопасна и поддържаща среда за детето, в която то може да грежи и да успява - това важи за всяка възраст.

Възрастен перфекционист – това е детето, което иска да стане идеален за своите родители.  Със сигурност няма да се получи – идеалът е недостижим.   Ситуация – детето се връща от детска градина, училище, тренировка.... разстроено, обидено, озлобено. Установява се, че това е реакция на критика от страна на учител, треньор, възпитател. Реакцията може да бъде от всякакво естество или настроение, детето може да заяви, че не иска да ходи на градина, училище, тренировка.

Как да реагира родителя?  - Не игнорирайте ситуацията – причината не е в обидата, те преминава бързо. Причината е в критиката. За детето е важно да се научи да приема критика, да я оценява и да прави изводи. Това му е необходимо за бъдещата му адаптация в социума, за развитието и израстването му в професионалните и личностни отношения.

Не бързайте да го успокоявате и оправдавате. Дайте му възможност да ви разкаже подробно какво се е случило и разговаряйте по темата. Важно е да научите детето да отстоява своята позиция, като същевременно уважава чуждото мнение. Мнението на възрастните не бива да бъде неутрализирано – детето може да развие отхвърляне на всеки авторитет. 

Какво трябва да обясни родителя на детето?   - 

1. Критиката не е лична обида. Детето трябва да разбере, че критиката не го прави лош, никой не иска да го обиди, че то не е направило нещо неправилно, а е начин, по който възрастните казват своето виждане за ситуацията или показват отделни пропуски и грешки. /  пример – рисунка с неправилни форми и цветове/  На детето трябва да се обясни, че то възприема мнението на друг човек за неговата дейност и това може да бъде градивно.

2. На критиката може и е необходимо да се отговори. – тя не е повод за обида, срам и сълзи. Детето трябва да може да отговори. Учете го да слуша опонента си и да изказва мнението си и да обясни постъпката си. Детето не бива да се бои да отговори.

3. Грешките трябва да се признават и да уважават съветите. – всички грешим, важно е умението да ги признаваме.  Научете детето да не се обижда на критиката и да разсъждава над чутото. – Ключови изрази са – Ще опитам, може би сте прав. Знаех, че може да го направя така, но реших да опитам по друг начин. 

Критиката е по-често съвет, предложение, по-рационално или ефективно решение. Своеобразна помощ. Щом този съвет помага, безсмислено е да се обижда.

4. Агресията е ненужна. Тя не е аргумент в спор. Позоцията се отстоява спокойно. Когато обмисли, детето ще разбере, че е допуснало грешка и може да я признае и да поиска помощ.

5. Защо възрастните критикуват? – Имат опит, знания, за да преценят. Критичните забележки могат да бъдат много полезни. Детето, обаче, не бива да бъде принуждаване безпрекословно да се подчинява. Нека се учи да мисли и преценява. Най-силно критикуват най-близките и от тях критиката е най-обидна. У детето може да се зароди усещането, че не го обичат и го обиждат. Обяснете му, че критиката от най-близките е най-честна и се прави с желание за помощ. Дори и близките да грешат, детето не бива да се обижда и да се съмнява в тяхната любов.

Критиката може да бъде несправедлива и лъжлива. Причините могат да са завист или стари конфликти. Подобно действие може да се случи от връстник или от възрастен. Затова родителите трябва да научат детето да реагира спокойно и да не приема нищо лично. Не бива да реагира агресивно на подобна несправедливост. Ситуацията винаги може да бъде обсъдена и да си състави обективо мнение, за да се убеди в правилността на своите действия и решения.