В съвременната наука терминът „стрес“ се използва минимум в три значения. Първо - понятието може да се определи като всеки външен стимул или събитие, което предизвиква у човек напрежение или възбуда. По-често се употребява като „стресор“ или „стрес-фактор“. Второ - стресът може да се отнесе към субективните реакции и с това значение то отразява вътрешно психическо състояние на напежение и възбуда, което се интерпретира като емоция, отбранителна реакция и процеси на преодоляване протичащи в самия човек. Такива процеси могат да съдействат развитието и усъвършенст ването на функционалните системи, а също и да предизвикат психическо напрежение. И трето – стресът може да бъде физическа реакция на организма за определено търсене или вредно въздействие. Функция на тези физически реакции, вероятно се явяват поддържането на поведенчески действия и психически процеси за преодоляване на състоянието.

   Стресът, също така се разглежда като психологически и поведенчески реакции, отразяващи състоянието на вътрешно безпокойство или неговото потискане. Защитни реакции от стрес или индикатори се наблюдават в различни функционални проявления, включително емоционални, когнитивни и поведенчески.

    Развитието на психичния стрес у човека е свързано не само с особеностите на неговия работен процес, но и с различни събития в неговия живот, с различни сфери от неговата дейност, общуване, познания за заобикалящия го свят. Затова, при разделянето на причините за възникване на психичния стрес, е необходимо да се вземе под внимание особеностите от влиянието на разнообразните жизнени събития на човека, които могат да бъдатисточник на стрес. Хронично ролево напрежение се развива под влияние на неблагоприятни условия в продължение на дълго време, което не представлява непосредствена заплаха за живота. Някои жизнени обстоятелства се явяват комбинация от хроничен стрес и кратки периоди на травми. Тези жизнени събития могат да бъдат с различна продължителност, но те се отличават от ролевото напрежение, защото имат отчетливо определено начало и край. Неприятностите (сблъсъци, конфликти) – това са събития с кратка продължителност, обикновено незначителни, обаче могат да бъдат включени в контекста на трайните жизнени събития или ролеви напрежения, които могат да увеличат тяхното значение.

   Стресорите са разделени в зависимост от непосредствено или косвеното им участие в организацията на тревожно-стресовите реакции в човека на четири групи.
    1. Стресори на активната дейност - а) екстремни стресори (бой, космичести полети, подводно гмуркане, парашутни скокове и т.н.); б) производствени стресори (свързани с голяма отговорност, дефицит на време); в) стресори на психосоциална мотивация (съревнования, конкурси, изпити).
    2. Стресори на оценката (оценка на предстояща, настояща или минала дейност) - а) «старт»-стрессори и стрессори на паметта(предстоящи състязания, медицински процедури, спомени за преживяна мъка, очакване на заплаха); б) победа и поражение (победа в соревнование, успех в учението, любов, поражение, смърт или болест на близък човек); в) гледки.
    3. Стресори на несъответствие на дейността: а) раздяла (конфликти в семейството, на работа, заплаха или неочаквано, но значимо известие); 6) психосоциални и физиологически ограничения (сенсорна депривация, мускулна депривация, заболявания, родителски дискомфорт, глад).
   4. Физически и природни стресори ( мускулно натоварване, травми, тъмнина, силен звук, наклон, височина, топлина, земетресение).
Факторите, намаляващи стресогенноста на средата и нейното отрицателно влияние на организма се явяват предсказуемостта на външните събития, възможността за ранна подготовка за нея, а така също и възможност за контрол на събитията, които съществено снижават силата на въздействието на неблагоприятните фактори. Значителна роля за преодоляване на отрицателното влияние на неблагоприятните състояния на дейността на човека оказват волевите качества. Проявяването на волевите качества, това е превключване на съзнанието и волевия контрол за преживяване на неблагоприятното състояние на регулация на дейността.
Важна роля в регулацията на психическите състояния, как човек реагира на въздействието на стресорите от заобикалащата го среда, играят важна роля индивидуално-типологичните особености на нервната система и личността. Известно е, че лица с висока сила на нервната система се характеризират с голяма устойчивост, много добра преносимост на стресовите ситуации в сравнение с индивиди, имащи слаба нервна система. Така се потвърждава, че жизнерадостните хора са по-устойчиви, способни са да запазят контрол и критичност в сложни стуации.

  Стресът може да предизвика и личностни фактори. За да се предотвратят по-нататъчни последствия, способстващи за възникването на различни психически отклонения и психосоматични заболявания, мога да бъдат дадени редица препоръки. Те ще помогнат на организма навреме да се подготви за стресогенните събития или жизнени ситуации и да се намали тяхното негативно въздействие върху организма.

    1. Събиране на достатъчно информация за възможността за настъпване на стресова ситуация.

    2. Да се помисли за начини за предупреждение при конкретна жизнена опасност, начини да се смегчи.

  3. Да не се правят опити в предверието на самото събитие да се правят прибързани умозаключения.

   4. Да се осъзнае, че голяма част от предизвиканите стресови ситуации човек е способен да разреши сам, без външна помощ.

    5. Да се стремите активно да се намесвате в ситуация, предизвикваща стрес. Активният образ на живота, способства за създаването на защитен фон против стрес в организма, който подобрява адаптационната дейност в организма.

    6. Да се разбере и приема, че сериозните промени – това са неразделна част от живота.

   7. Да се помни, че стресогенните жизнени ситуации най-добре овладява този, който умее да използва методи за релаксация.


    Разграничават се четири основни метода на борба със стреса – релаксация, антистрес график, оказване на първа помощ при остър стрес и автоанализ на личния стрес. Изпълнението на тези методи е достъпен за всеки.