Ядът се изразява по различен начин: полезен или опустошителен, силен или слаб:

1.Някой ме напада или се отнася несправедливо и аз реагирам съответно с гняв и яд. Този яд прави възможно да се защитавам силно или да се наложа. Той ме прави способен да действам, позитивен е и ме прави силен. Този гняв се отнася до темата и затова е подходящ. Той се потушава веднага щом е достигнал целта.

2. Ставам гневен и ядосан, защото не съм приел, което е трябвало или е могло да приема, или защото не съм изискал, което е трябвало или могло да измоля. Вместо да се наложа и да си взема или приема онова, което ми липсва, ставам гневен и ядосан на лицата, от които не съм приел или изискал, или измолил, но от които е трябвало или могло да взема, изискам или измоля. Този гняв е резултат на действието и резултат на пропуснато правене. Той парализира, прави ме неспособен и слаб и често продължава дълго.
Подобно действа гневът като защита от любов. Вместо да изразя любовта си, ставам още по-гневен спрямо човека, когото обичам. Този гняв се простира назад до детството, когато е възникнал като последица от непрекъснато движение към майката. В по-късни подобни ситуации той повтаря предишното преживяване и от него черпи сила.

3. Гневен съм на определен човек, защото съм му сторил нещо, но не искам да си призная. С този гняв се защитавам срещу последиците от вина, като я приписвам на другия. И този гняв е заместител на собственото действие. Той ми позволява да остана бездеен, парализира ме и ме прави слаб.

4. Някой ми прави толкова добро, че не мога да му го върна. И това трудно се понася. И тогава се обръщам срещу даващия и неговия дар, като му се гневя. Този гняв се проявява като упрек, например на децата срещу родителите. Той е заместител на приемането и благодарността и на собственото правене, парализира ме и ме оставя празен. Или се изразява като депресия, другата страна на упрека. И той служи като заместител на приемането, благодарността и даването, парализира ме и ме оставя празен. Той се изразява като продължител на тъга след раздяла, когато все още дължа на мъртвия или на човека, с когото съм се разделил, приемането или благодарността, или, както при третия вид гняв, дължа признаването на собствената вина и последиците от нея.

5. Някои изпитват гняв, който приемат от други или заради други. Когато например в група един участник потиска гнева си, след известно време друг участник става гневен, най-често най-слабият, който въобще няма основание за това. В семейството този най-слаб член е детето. Ако например майката е ядосана на бащата, но потиска гнева си, детето започва да му се ядосва. Често гневът се прехвърля не само от носителя на някой друг, например от майката на детето, но той се прехвърля и в определена посока, от по-силния към по-слабия. Тогава дъщерята насочва приетия от майката гняв срещу бащата не само срещу него, но и срещу някого, спрямо когото се чувства по-зряла, например върху собствения мъж. В групите приетия гняв не се насочва срещу първоначалното силно лице, например ръководителя на групата, а срещу някой слаб член, с което той се превръща в жертвен агнец заради силния.
При приетия гняв извършителите са извън себе си и се чувстват горди и в правото си. Но те действат, изхождайки от чужда сила и чуждо право, и остават без резултат и слаби. Жертвите на приетия гняв също се чувстват силни и в правото си, защото знаят, че страдат несправедливо. Но и те остават слаби и тяхното страдание е без резултат.

6. Има гняв, който е добродетел: будна, съсредоточена сила на налагане в случай на голямо затруднение, което се противопоставя дръзко и знаещо на силния и мощния. Но този гняв е без емоция. Ако се налага, той може да причини на другия и нещо по-лошо, без страх и без яд срещу него. Той е агресия като чиста енергия. Плод е на дисциплина и дълго упражняване. Но който го има, то е без усилие. Той се изразява като стратегическо действане.
- Берт Хелингер, „Закони на любовта”