Home »
2020 » December » 17 » Какво се случва с детето, когато родителите го сравняват с някого, как се чувства и какви са последствията от сравнителното отношение?
6:16 PM Какво се случва с детето, когато родителите го сравняват с някого, как се чувства и какви са последствията от сравнителното отношение? |
- "Как може Т. да получи отличен, а ти едвам четворка да изкараш?" - Убедена съм, че родителите го правят от най-добри чувства. Повечето родители са преживяли това отношение и смятат, че благодарение на него са станали успешни хора. Дали те са успяли да "забравят", когато родителите са ги отхвърляли, като са ги сравнявали с някого "Виж Т. е по-добър от теб." Това е болезнен опит, който децата пренасят в живота си като възрастни. На децата им е неприятно, унизително да бъдат сравнавяни с някого. Като възрастни те продължават да се сравняват с някого.
- "Щом се държиш така, няма да те обичам." - Казаното означава - мога да те обичам, само когато ме устройваш, когато си ми удобен. Детето започва със всички сили да пренебрегва своите потребности и желания, превръща се в "антена", която улавя всички желания и очаквания на родителите си. В този случай детето не съществува. Като възрастен, то непрекъснато ще се опитва да угоди на някого, ще живее с убеждението - "За да ме обичат, трябва да угаждам. Моите желания са това, което другите желаят." |
|
Views: 368 |
Added by: BACKO
| Rating: 0.0/0 |
- "Как може Т. да получи отличен, а ти едвам четворка да изкараш?" - Убедена съм, че родителите го правят от най-добри чувства. Повечето родители са преживяли това отношение и смятат, че благодарение на него са станали успешни хора. Дали те са успяли да "забравят", когато родителите са ги отхвърляли, като са ги сравнявали с някого "Виж Т. е по-добър от теб." Това е болезнен опит, който децата пренасят в живота си като възрастни. На децата им е неприятно, унизително да бъдат сравнавяни с някого. Като възрастни те продължават да се сравняват с някого.
- "Щом се държиш така, няма да те обичам." - Казаното означава - мога да те обичам, само когато ме устройваш, когато си ми удобен. Детето започва със всички сили да пренебрегва своите потребности и желания, превръща се в "антена", която улавя всички желания и очаквания на родителите си. В този случай детето не съществува. Като възрастен, то непрекъснато ще се опитва да угоди на някого, ще живее с убеждението - "За да ме обичат, трябва да угаждам. Моите желания са това, което другите желаят."