През последните години в развитите страни, все по-често се говори не само за стреса в професионалната сфера, но и за синдрома на професионалното прегаряне – бърнаут синдром. 
    Понятието „емоционално прегаряне“ е въведено от американския психолог Фрайденберг и обозначава психологическо състояние на хора, които са  в интензивно и тясно сътрудничество с други.  Първоначално в тази група хора са включвани специалисти, работещи в кризисни центрове и психиатрични клиники. По-късно групата обединява всички, които според своята професионална дейност постоянно общуват с хора.
    Кои работници влизат в рисковата група, когато говорим за професионално прегаряне?  Ще отговорим като определим следните закономерности. 
    Първо -  на бърнаут са предразположени сътрудници, които според вида на работата си са принудени много и интензивно да ообщуват с различни хора, познати и непознати. Преди всичко, това са ръководители, мениджъри по продажби, медицински и социални работници, консултанти, преподаватели, полицаи и др. Особенно бързо „прегарят“ сътрудници, имащи интровертен характер,  с индивидуално-психологически особености, които не са в съгласие с професионалните изисквания в комуникативните професии. Те нямат излишък от жизнена енергия, притежават характерна скромност и срамежливост, склонни са към изолация и концентрация към предмета на професионалната дейност. Именно те са способни да натрупват емоционален дискомфорт без изчистване на отрицателните преживявания във външната среда.
    Друг характерен признак на бърнаут е антидеперсонализацията или оттегляне от другите – човек руши всички свои връзки, самоизолира се, с постепенно натрупващи се проблеми, рязко се понижава самооценката му. Прегаращият работник не е в състояние да се грижи за клиентите си и се отнася към тях с безразличие, лошо изпълнява работата си, чувства се безпомощен, отчаян и гневен.
    Второ -  на бърнаут са изложени хора, изпитващи постоянна вътре-личностен конфликт свързан с работата им. Например противоречието между работата и семейството, а също така и непрекъснатата потребност от постоянно доказване на възможности в конкуренцията между мъже и жени.
    Трето – на бърнаут са подложени работници, чиято професионална дейност преминава в условия на остра нестабилност и хроничен страх от загуба на работното място. Към тази група спадат и работници, занимаващи се със свободни професии, принудени самостоятелно да търсят работа.
    Четвърто – на фона на перманентния стрес, синдрома на прегаряне се проявява в тези условия, когато човек попада в нова, непривична обстановка, където е принуден да проявява висока ефективност.
     Пето – на бърнаут са подложени жители на крупните мегаполиси, които живеят в условия на натрапено общуване и взаимодествие с голямо количество непознати хора на обществени места.
    Симптоми, съставящи професионалното прегаряне, условно може да се раздели на три основни групи – психофизически, социално-психологически и поведенчески.
    Към психофизическите симптоми на бърнаут се отнасят: 
- чувство на постоянна, непреходна умора – сутрин, непосредствено след събуждане, не само вечер /синдром на хроничната умора/;
- чувство на емоционално и физическо изтощение;
- снижена възприемчивост и реактивност на изменението на външната среда /отсъствие на реакция на любопитство при  фактор новина или реакция на страх при опасна ситуация/;
- обща астенизация – слабост, снижаване на активността и енергията, влошаване на биохимията на кръвта и хормоналните показатели;
- често безпричинно главоболие;
- постоянно разстройство на стомашно-чревния тракт;
- рязка загуба или рязко увеличаване на теглото;
- пълно или частично базсъние /бързо заспиване и отсъствие на сън рано сутрин или обратно, наспособност да заспи вечер до 2-3 часа през нощта и „тежко“ събуждане сутрин за работа/;
- постоянно подтиснато, сънливо състояние и желание за сън през целия ден;
- задух или нарушение в дишането при физическо или емоционално натоварване;
- забележимо снижение на вътрешната и външна сензорна чувствителност: влошаване на зрението, слуха, обонянието, осезанието, загуба на вътрешни и телесни усещания;
    Към социално-психологическите симптоми за бърнаут се отнасят и други неприятни усещания и реакции:
- безразличие, скука, пасивност и депресия, повишена раздразнителност към незначителни събития, чести нервни сривове, постоянно пеживяване на негативни емоции, за които няма външни причини, чувство на неосъзнато безпокойство и повишена тревожност,  чувство на хиперотговорност и постоянно чувство на страх, че „нещо не се получава“ или че човек „няма да се справи“,  обща негативна настройка на жизнените и професионалните перспективи.
     Към поведенческите симптоми на професионалното прегаряне се отнасят следните постъпки и форми на поведение на работника:
- усещането, че работата става все по-тежка и по-тежкd, а изпълнението й все по-трудно и по-трудно,
- сътрудникът явно променя своя работен режим, 
- без да е необходимо, работникът постоянно си взима работа за в къщи, но не я изпълнява,
- ръководителят се отказва да взима решения, като формулира различни причини за себе си и другите,
- чувството за безполезност, невярване в подобрение, снижаване на ентусиазма по отношение на работата, безразличие към резултата,
- неизпълнение на важни, приоритетни задачи и задядане в малки детайли, не съответстващи на служебните изисквания, загуба на голяма част от работното време за малко осъзнавано или неосъзнавано изпълнение на автоматични и елементарни действия,
- дистанциране от сътрудници и клиенти, повишение на неадекватната критичност,
- злоупотреба с алкохол,  цигари, наркотици.
    Профилактиката и лечебните мероприятия при бърнаут синдром са много сходни – това, което защитава развитието на дадения синдром, може да бъде използвано и при лечението му.
    Емоционалното прегаряне има опасни последствия.  Ако не се обърне внимание на появилите се признаци на бърнаут, то в бъдеще ще последват - депресия, нервен срив, психосоматични разстройства. За да не се стигне до опасен обрат, когато вече е започнал бърнаут синдрома, е необходимо:
- да се познавам признаците за опасност (влошаване на отношенията с близки, колеги, приятели, нарастващ негативизъм към себе си, професията и дейността си, постоянно чувство за вина и неуспехи, обидчивост, раздразнителност, загуба на чувството за хумор, повишена уморяемост, влошаване на паметта, вниманието и т.н. ),
- умение да се оказва помощ сам на себе си и да се търси специалист, когато е необходимо,
- умение да се разпознават и обмислено да се разпределят всички лични ангажименти (работата е част от живота),
- лесно да се справя с корнфликтите, особено леките и безпринципните,
- да се познават личните особености, за да може да се преминава от един вид дейност към друг,
- да се познават личните неефективни модели на поведение и да умее да ги променя с по-ефективни и по-малко разрушителни и голяма част от всичко се явява профилактиката на емоционалното прегаряне,